Тези съоръжения ще те накарат да се замислиш какво, по

 Тези уреди ще те накарат да се замислиш какво, по дяволите, вършат там?!

Паметникът на Ленин в Сиатъл

Паметниците на Владимир Ленин са постоянно срешани в страните от някогашния Съветски блок. Пример за това е бронзовата скулптура на Ленин, основана през 1988 година от скулптора Емил Венков. 5-метровата скуптура на комунистическия водач била издигната в словашкия град Попрад, който по това време е част от Чехословакия. Само година по-късно, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, паметникът се озовал в локалното хранилище.

Там го забелязал американски предприемач на име Луис Карпентър, който харесал бронзовия монумент. Карпентър ипотекирал дома си, с цел да го купи и изпрати в Сиатъл. Когато през 1994 година бознесменът внезапно умрял при пътен случай, фамилията му предало паметника във Фремонт, предградие на Сиатъл.

Днес вие може да си го купите за 300 000 Щатски долар.

Паметникът се оказал много спорна атракция. Във фейсбук има страница, озаглавена „ Сиатъл, смъкна паметника на Ленин! “, чиито членове са на мнение, че сходна скулптура няма място в Америка. Властите във Фремонт оправдават наличието на скулптурата като „ знак на живописен дух, който е по-висш от режими и идеологии “.

Рибарски град в пустинята

В Узбекистан има град, който никак не е на мястото си. Някога Мойнак бил преуспяващ рибарски град и дом на десетки хиляди хора. Днес е пустиня, която се намира на 88 километра от морето. Това се случило през руско време поради пресъхването на Аралско море. Водата, която останала в града, била сиулно нечиста и негодна за пиянство. Това повишило смъртността близо 30 пъти.

Въпреки това, градът към момента има своя рибарски флот и десетки лодки лежат върху пясъка. Градският герб съставлява риба, изскачаща от вода, а на входа на града са изобразени усмихнати риболовци в гащеризони, които вадят мрежи от морето.

Виадуктът Петробас

Виадуктът Петробас е участък от автомагистралата, извисяващ се на 40 метра над бразилската джунгла. Построен е през 60-70-те години, с цел да стане част от автомагистралата Rios-Сантос, само че в последния миг е бил зарязан след смяна в маршрута на автомагистралата през 1976 година Джунглата бързо гълтам този имот с дължина от 300 метра и в този момент той стои там, като че ли посред нищото.

Иронията е, че до там не може да се стигне с кола. До виадукта може да се стигне близо посредством локален път, само че стигането до самия сектор изисква вървене пеш. Единственият метод да се изкачиш до виадукта е със остаряла дървена стълба. Затова и този зарязан мост е невероятна туристическа атракция. Виадуктът не е единственият строителен план, който се е провалил по време на граденето на автомагистралата. Има обилие от тунели, основи и стени, скрити на други места из джунглата.

Колония Товар

Градът Колония Товар, намиращ се във Венецуела, се назовава още „ Германия на Карибско море “. Изглежда необичайно, само че във Венецуела в действителност има град, който отвред видяно си е немски.Той си има архитектура и кухня, която изцяло подхожда на баварските планински селца. Това същинско европейско произведение в Южна Америка се изяснява с изключителната история на града Колония Товар.

Основан е през 1843 година от италиански картограф на име Аугустин Кодаци. По това време държавното управление на Венецуела интензивно търсело имигранти, които да съживят локалната стопанска система. Кодаци намерил подобаваща локация за работа и наел на работа 376 германци. Но по времето, когато немците дошли  в южноамериканската страна, държавното управление изгубило интерес към имигрантите и те били оставени да живеят на отдалечено място в джунглата.

Тогава те построили град, който се постарали да наподобява тъкмо като немски и се опазили от непозната просвета за цялостен век. Д0 1940 година на жителите било неразрешено да подписват брак с локални, а до 1963 година към Колония Товар не водел нито веднъж. Но в този момент популацията на града се разраства и постоянно се посещава от туристи.

Сгради на пътя

Има някои в действителност упорити притежатели, които изрично отхвърлят да продадат парцелите си, с цел да освободят място за нов път. Фермата „ Скот Хол “ в Англия е добър образец. Когато през 1970 година стартира строителството на автомагистрала, фермерът Кен Уайлд отхвърля да се раздели със своята плантация. Въпреки че членовете на градският съвет са имали правна опция да окажат напън върху земеделеца и да го принудят да продаде фермата си, те се отказали и просто разделили пътното платно на две.  И в този момент фермата се намира по средата на два пътя.

Лондонски мост в Аризона

През 1831 година е издигнат нов мост над Темза в Лондон. Той бил създаден от известния строителен инженер Джон Рени, а за изработката му отишли 130 хиляди тона гранит. Такива мостове били строени в Лондон още от римско време, а последният подобен даже издържал цели 600 години.

Мостът на Рени бил издигнат с очакване да поеме натоварения трафик в града, само че скоро оборудването почнала да потъва. През 1967 година дефинитивно губи непоклатимост и бива пуснат за продажба. Купувачът е американският предприемач Роберт Мак Чълок, който заплаща за моста 2.46 милиона $. Година по-късно структурата е демонтирана и изпратена в Аризона. Мостът е конфигуриран Лейк Хевеси-Сити, като задачата е да се трансформира в централна част на английския тематичен парк. Там се намира и до през днешния ден.

Египетски храм в Мадрид

Храмът на Дебод е издигнат преди 2200 години от египетския цар Адикхаламани, само че през днешния ден негов дом е Мадрид. Той е най-старият архитектурен монумент в столицата. Мадридските стени са издигнати едвам през 9 век, което значи, че градът е с повече от 1000 години по-млад от Храма на Дебод.

Историята за това по какъв начин един египетски храм се озовава в Мадрид е доста вълнуваща. През 1950 година Египет е във възхид и страната се се нуждае от съществено разширение на селското стопанство и енергетиката. Решено е да се построи гигатнски язовир, който се трансформира в едно от най-големите изкуствени езера в света – езерото Насър. За страдание, това значи, че по-голямата част от архитекрутните монументи наоколо ше бъдат потопени под вода. Включително и Храма на Дебод. Тогава археолозите се втурват да избавят храма, разглабят го камъм по камък и го поставят в вместилище.

Така през 1967 година, храмът е дарен на Испания в символ на признателност за помощта, която иберийците оказват на Египет в битката за опазване на културното му завещание. Така паметникът е превозен с кораби и камиони парче по парче до испанския град, а за новото му монтиране били нужни три години.